Време за прочитане: 9 мин.
Чудили ли сте се някога какво би било да има някой, който почти напълно да прилича на вас, но все пак и да е съвсем различен? Да имаш близнак може да бъде много неща – забавно, полезно, вбесяващо и още хиляди други. Затова си казах: „Защо да не напиша цяла статия за това?”
И ето на̀…
Съдържание
Плюсовете да имаш близнак
Сигурен съм, че вече са ви хрумнали поне половин дузина предложения. Естествено тази публикация би станала по-дълга дори от упътването за телевизора ви ако включа абсолютно всички хубави неща, които ми идват наум, така че ще обърна внимание само на най-важните.
1.Винаги си заедно с най-добрия си приятел
Нали знаете онова чувство, когато ви се случи нещо запомнящо се и първото, което ви се иска да направите е да се обадите на най-добрия си приятел, за да му го кажете. Е, на мен почти никога не ми се е случвало. Не ми се е случвало просто защото най-добрият ми приятел е винаги там с мен – на първият учебен ден, на бала за завършването или когато най-после успея да отворя проклетия буркана с мармалад. Почти всички големи мигове в живота ми са споделени с него.
И не само хубавите. Когато си имал кофти ден, сърцето ти е разбито, или просто не се чувстваш добре, е наистина успокояващо да знаеш, че има човек пред когото да не се правиш, че всичко е наред когато не е, да не се усмихваш когато ти се плаче, да знаеш че има някого, с когото просто да си помълчиш когато няма какво да кажеш. И този някой е брат ми.
2. Разделяй и владей
Фактът, че живеем заедно и учим на едно и също място, съвсем естествено значи, че графикът и задачите ни за деня доста често се припокриват. Тъй като това е било така кажи-речи през целия ни живот сме се усъвършенствали в разделянето на работата помежду си по най-ефективния начин. Например: с времето установихме, че моите бъркани яйца се получават по-добре от неговите, докато той овкусява салатите по-добре от мен, следователно, аз не припарвам до салатата и си бъркам яйцата. Като тази стратегия работи прекрасно и за неща като чистене, пазаруване, а понякога дори и за ученето.
По този начин не само успяваме да свършим повече работа за по-кратко време, но и винаги е по-удовлетворяващо и забавно когато работиш в екип.
3. Вдъхновение
Почти всеки който има брат или сестра може да потвърди, че съществува нещо като постоянно приятелско (в повечето случаи) състезание между роднините. Като вероятно това е още по-изразено когато брат ти е на същата възраст и прилича доста на теб.
Това може да са състезания от типа: „Кой ще изкара повече на теста по история“ или „Той изчисти с прахосмукачката за 15 минути, значи аз ще го направя за 10“. И в повечето случаи състезанията са нещо хубаво, защото чрез тях успяваме взаимно да се „дърпаме“ напред и да ставаме по-добри. Да не говорим за възможността да позлоратстваш след като приключиш с прахосмукачката.
Любимият ми пример за вдъхновението обаче е свързан със създаването на този същият сайт, в който сте в момента. Около година и половина преди въобще да ми хрумне да се правя на остроумен в интернет с шеги за прахосмукачки , брат ми започна YouTube канала си за ревюта на филми. В първия момент когато разбрах за идеята му, ми се стори безсмислена. Точните ми думи бяха нещо от рода на: „Защо въобще ще се занимаваш с това?!“ След доста разговори и спорове го подкрепих, защото все пак така правят приятелите – приемат решението ти, дори да не са напълно съгласни с него.
С времето обаче започнах да виждам нещата по-различно: всяка вечер брат ми ми разказваше за новото нещо, което е научил днес – за софтуера за обработка на видеа, за идеите, които са му хрумнали, за начина, по който е направил логото на канала си. Говореше ми за поздравленията на хората и за хейтърските коментари. Започна дори да кандидатства за работа с видеообработка. А качеството на видеата му малко по малко ставаше все по-добро.
Но не ви разказвам всичко това за да покажа колко страхотен ютюбър е брат ми, защото съм наясно, че все още е далеч от съвършенството. Разказвам го защото бях удивен колко нови врати се отвориха пред него само и единствено заради желанието му да споделя това, което обича да прави с другите.
Той ме вдъхнови аз също да намеря това нещо за себе си и ми даде смелостта да го споделя с останалите. Вдъхнови ме да изляза от комфортната си зона и да науча нещо ново. И винаги ще съм му благодарен за това.
Минусите да имаш близнак
Естествено всичко казано до тук съвсем не означава, че нещата са винаги розови в света на близнаците.
Всеки, който има брат/сестра, най-добър приятел или куче е наясно с проблемите от типа: „Аз се опитвам да уча, а той/тя си е усилил/а до последно новата песен на Дуа Липа в съседната стая”. Затова няма да се спирам на тези тривиални неща, а ще изброя проблеми, които мисля са типични най-вече за близнаците.
1.Винаги си заедно с най-добрия си приятел
На бас, че сега си казвате: „Чакай малко, нали това беше плюс?!“ . Да, такъв е, но той е от тези, които наричам „хибридни“ плюсове. Забелязали ли сте как когато нещо хубаво започне да ви се случва прекалено често, с всеки следващ път виждате, че май не е чак толкова хубаво колкото сте си мислили отначало – в първия ден на отпуската ви сте на седмото небе понеже най-после ще можете да прекарвате по цял ден на плажа. Седмица по-късно е петият пореден ден в който навън е 40 градуса, а вие си седите в апартамента с кофти изложение и си мислите: „дали все пак няма да се побера в хладилника“.
Е, да си винаги с най-добрия си приятел е същото. С времето забелязахме, че ни е трудно да се сближаваме с други хора заради привързаността си един към друг. Винаги когато се озовавахме сред непознати някак най-лесно беше просто да си стоим двамата и да говорим за нещо.
Работата е там обаче, че в един момент осъзнаваш, че имаш нужда и от други контакти освен от онези, с които се чувстваш най-удобно. А и как би могъл да се привържеш към някой друг ако само си стоиш в ъгъла и с брат ти обсъждате как по дяволите лошите от „Сам вкъщи“ оцеляват до края на филма? Затова някъде от гимназията насам двамата със Симеон имаме нещо като негласно споразумение – (почти) винаги когато има и някой друг в стаята освен нас, да опитаме да говорим с него, а не помежду си.
Но това обикновено става от самосебе си, не е нещо, което се насилваме да правим. Все пак и при нас темите за разговор от време на време пресъхват. А и е много по-интересно да разбереш как е минал уикенда на колегата от това дали брат ти ще яде мусака или ризото за вечеря.
2. Завист
Помните ли точката за вдъхновението? Е, това е другата страна на монетата. Знам, че този недостатък може би не е проблем само при близнаците, но мисля, че при тях е още по-силно изразен. Все пак имаме двама човека, които откакто се помнят са свикнали когато на единия дадат шоколад да дават шоколад и на другия. И в повечето случаи става точно така – все пак имаме общ рожден ден, а на Коледа всички получават подаръци.
Когато бяхме малки проблемът идваше на именните ни дни – едни от малкото празници, които не споделяме. Когато някой от двама ни имаше имен ден вниманието на всички, съвсем естествено, отиваше към него – поздравления, обаждания, терлици от баба.
И въпреки, че този от нас, който нямаше имен ден отстрани изглеждаше щастлив за брат си, винаги му завиждаше поне мъничко. В резултат имения ден завършваше с плач и успокояване от родителите ни с думите: „Спокойно, и твоят ще дойде.“
С времето, за щастие осъзнахме, че имения ден на брат ти не си струва цялата драма. Но това естествено не значи, че щом вече не си завиждаме за терлиците от баба, не си завиждаме изобщо.
Ако се замислите цялата история с YouTube канала на Симеон и блога ми е донякъде пак пример за същото – аз виждам, че той прави нещо, което развива уменията му и както когато бяхме малки си казвам: „И аз искам такова!“
Точно затова мисля, че завистта не е непременно нещо лошо. Тя е просто чувство. Нещо, което всеки от нас изпитва от време на време. Важното тук е какво всъщност правим с това чувство – ползваме го като мотивация да станем по-добри или скапваме празника на всички с цивренето си.
3. Липса на идентичност
Когато имаш близнак обикновено това е нещото, с което оставаш в съзнанието на другите. За повечето от тях ти си просто „един от близнаците“. Нещо като да си от One Direction е – всеки път когато тръгне солова песен на някой от групата, повечето хора си казват: „Това е онзи от One Direction, а не „Това е Найъл Хоран“, да кажем. И за нещастие паралелите ни с One Direction свършват тук.
Да си „един от близнаците“ значи, че сравнително рядко ще чуваш името си, за сметка на: „близнакът“, „колегата“, „братът“ и доста други предложения, които като се замисля пасват идеално за прякори на герои от някой мафиотски трилър.
Естествено, знам, че е напълно нормално в желанието си да не сгрешат, хората да залагат на сигурно с някое от гореспоменатите предложения. Но все пак всеки обича да чува името си от време на време, дори да трябва да чуе онова на брат си преди своето.
Но както при всеки човек, с времето и появата на различни интереси, забелязвам, че намирането на идентичност е нещо неизбежно, и че все по-често сме „Николай и Симеон“, а не просто „близнаците“.
Често задавани въпроси
Накрая реших да обърна внимание на нещата, които хората обикновено искат да знаят когато видят, че двама човека си приличат.
Близнаци ли сте?
Едва ли някой все още има съмнение в отговора на този въпрос, но трябваше да го включа, просто защото той е НАЙ-ЧЕСТО задавания. През годините са ни хрумвали разни „остроумни“ отговори, като: „Всъщност сме трима, но единият си остана вкъщи“ или „Не, просто виждате двойно“ , но принципно минаваме със семплото: „да“.
Как ви различават?
Ами, трудно. Шегата настрана, но този въпрос винаги ми е звучал малко странно. Разбирам идеята му, но винаги съм смятал, че когато се запознаеш с някого няма нужда да го питаш какво е най-отличителното у него/нея, ти просто го виждаш, не ти трябва някой да ти го каже. Бъдете любопитни спрямо другите и не чакайте да ви дадат всички отговори. Но за да отговоря на въпроса: най-често по рамките на очилата.
Имали ли сте общи гаджета?
Този може би е любимият ми. Всъщност да – в детската градина. Имаше едно момиче, което каза, че харесва и двама ни и затова стана гадже и на двамата. По-късно разбрахме, че е казала същото и на още две-три момчета от градината и оттогава не сме повтаряли упражнението с общите гаджета.
Въпросът с изпитите
Имам чувството, че това е мокрият сън на всеки човек искащ да има близнак – да учи само за половината си изпити, а брат му/сестра му да учи за останалите. И въпреки, че звучи добре на хартия има няколко проблема:
Първо: (почти) никой преподавател не е толкова отвеян за да може това да стане – добрите преподаватели през семестрите опознават учениците/студентите си и е доста трудно да прецакаш системата по този начин.
Второ: мислите ли, че съучениците/колегите ни, които ни разпознават биха си мълчали докато ние вършим два пъти по-малко работа от тях, а получаваме същия резултат? Спойлер: винаги има кой да ви изпорти.
Трето (и най-важно): след определена възраст започваш да осъзнаваш, че идеята на изпитите не е просто да ги вземеш, а ако е възможно да ти остане и нещо в главата за в бъдеще.
Когато единият го заболи нещо, другия усеща ли болка?
Ако говорим за физическа болка, определено не. Представяте ли си както си лежите в леглото изведнъж да ви заболи устната защото брат ви се е прехапал ядейки вафли в другата стая? Не би било гот.
Става ли дума обаче за емоционална болка ситуацията е различна. Когато един от нас не се чувства добре, доста често и другият не е на върха на щастието. Обикновено споделяме възходите и паденията си и съответно се радваме и страдаме заедно. Това се нарича съчувствие и е нещо, за щастие, присъщо далеч не само на близнаците, нито пък те го изпитват само един към друг.
Пишейки това осъзнах, че не е нужно човек да има някого, който визуално да прилича на него за да разбере всички тези предимства и недостатъци – все пак всеки има най-добър приятел и всеки се опитва да намери какво го отличава от останалите. Осъзнах как всъщност най-близките ни хора наистина ни правят това, което сме. И в същото време си припомних, че „най-близките“ не са просто една затворена група, която никога не се променя, и си струва да търсим път към другите, за да могат и те да го намерят към нас.
