Какво научих от един семестър по „Еразъм“

Време за прочитане: 11 мин.

В началото на 2020 заминах заедно с брат ми на студентска мобилност по програма „Еразъм +“ в Люблянския университет като студент от юридическия факултет в  Русенския университет. Това се оказаха едни от най-интересните и незабравими месеци в живота ми, през които научих много.

Какво е програма „Еразъм +“?

„Еразъм +” е програма на Европейския съюз за обмен с цел обучение и стаж в чужбина, като в нея могат да участват ученици, студенти и докторанти. Тя е част от стратегията на ЕС за борба с младежката безработица, като основна цел е сближаването и опознаването на различните образователни системи в Европа.^{1 2}

Мащабите на програмата отдавна не включват само ЕС и дори само Европа, като в зависимост от конкретната специалност и връзките на университета ви с чуждестранните висши училища по програмата, бихте могли да отидете на доста интересни места.

Още преди да завърша гимназия, с родителите ми бяхме решили, че най-добрият вариант за мен и брат ми е да останем в Русе и да завършим  висшето си образование в града.  Беше най-доброто решение от финансова гледна точка, а и с оглед факта, че имахме нужда от помощ за някои ежедневни неща. Разбрахме се обаче, че ще е полезно да отидем за един семестър в чужбина по време на следването, за да видим как са нещата и извън България.

Затова още в първи курс, в началото на 2018, се явихме на изпита за „Еразъм“ по английски – езикът, на който искахме да протече мобилността.

Това щеше да е първият случай въобще, в който щяхме да живеем без родителите си, като дотогава дори не бяхме ходили на екскурзия в училище без тях.

Надолу ще споделя нещата, които ми се ще да знаех преди да тръгна и които бих казал на всеки, който се чуди дали си струва да отиде на „Еразъм“.

Не взимайте решението импулсивно

Звучи логично, нали, все пак говорим за това да заминете на няколко хиляди километра, зарязвайки университета, близките, дома си, колегите, приятелите и въобще всичко, което познавате и обичате за период от около пет месеца. Но както съм споменавал и друг път да взимаме обективни решения не е най-силното качество у хората.

По онова време бях пристрастен. Но не към нещата, които първо ви идват наум. Бях пристрастен към това постоянно да искам да правя нещо готино и интересно, освен обучението – театрална трупа в училище, ходене на волейбол в университета, курс по френски език – винаги трябваше да има нещо ново с което да се занимавам, в момента, в който предишното свършеше. Само ученето никога не беше достатъчно. 

В края на 2019 курсът по френски – текущото интересно занимание, неочаквано приключи.

Помня, че в онзи ден се прибрах вкъщи объркан и притеснен как и къде ще намеря следващото вълнуващо нещо, за което мога да разказвам на приятелите си.

И тогава се сетих – „Еразъм”. Все пак имаше ли нещо по-готино от това да се похвалиш, че си живял и учил на Запад, пък било и само за пет месеца?

Няма нужда да споменавам, че това не е добра причина да си стегнете куфарите и да пропътувате 2500 км в двете посоки, отивайки на напълно непознато място. 

Така че когато вземате решението да тръгнете, добро правило е неща като: „Колко готино ще изглежда да отида“, или „Приятелите ми от гимназията отидоха на бригада в Америка, аз пък ще ида да уча в Европа“, да не са сред топ причините заради които го правите. 

Започнете отрано

Когато прецените, че идеята да отидете да учите в друга държава за няколко месеца е добра, не само защото ще можете да качвате готини сторита оттам, е време да започнете да проучвате къде би било най-удачно да отидете.

От скромния ми опит мога да кажа, че да решите в края на октомври, че искате да заминете идния февруари не е добра идея. Това води до някои нежелани странични ефекти като: пълен шок за семейството ви, взимане на още необмислени решения, бърнаут и други „приятни“ неща. Да не говорим, че не е лошо да знаете и какво става през текущия семестър в университета – лекции, упражнения, изпити и т.н. 

Процесът е доста протяжен – от избора на университет, през избора на дисциплини за изучаване, до подписването на сумати документи, така че си дайте възможно най-много време.

Добре е да започнете с подготовката най-късно в началото на семестъра преди този, в който искате да заминете, т.е ако искате да заминете в началото на 2022, трябва още през септември тази година да търчите из университета за да разберете кое как се случва. 

Изберете подходящо място

Едно от големите предимства на програма „Еразъм +“ е, че ЕС чрез различни  свои институции поема част от разходите по мобилността. Тези пари се превеждат под формата на грант на месечна база.

Грантът, на хартия, би трябвало да е достатъчен за задоволяване на всички първостепенни нужди на един студент – подслон, храна и транспорт. Това, на теория, би могло да се случи ако се класирате за най-изгодните общежития и всяко второ хранене е на закусвални от типа „3 парчета пица за 50 стотинки“.

За Любляна, столицата на Словения, чийто стандарт на живот е осезаемо по-висок от българския, грантът беше по 470 € на човек, което беше достатъчно за покриването на наема и разходите за транспорт.

Важно е да спомена също така, че заради късното ни решение да заминем, общежитията бяха вече отдавна заети, а свободните квартири, в добрия случай, бяха на трийсет минути път от университета.  

Преди да започнете да се чудите дали Рим или Париж ще отива повече на новата ви рокля, имайте предвид и старото правило: „Колкото по на запад, толкова по-скъпо (дори и с грант)“.

Не тръгвайте в началото на световна пандемия

В моя защита: както повечето от нас, в началото на 2020 не знаех какво е пандемия, пък камо ли световна. 

И все пак по онова време вече от почти два месеца се говореше, че в Китай става нещо. Както обикновено обаче, когато нещото става достатъчно далеч от нас, рядко му обръщаме особено внимание – гражданска война в Сирия – „кофти, но добре, че не се случва в Европа“, епидемия в Китай – „неприятно, но едва ли ще стигне до нас.“

Както вече знаем обаче, тези две събития промениха доста осезаемо живота ни, и то най-меко казано.

Преди да тръгнете, вслушвайте се повечко в международните новини, ще ви бъде от полза.

Говорете с възможно най-много хора

Както вече съм споменавал, доста дълго време да говоря с хората и да ги моля за разни неща не ми се получаваше. За щастие когато реших да тръгна за Словения, това вече беше започнало да се променя.

Истината е, че може да изчетете всички сайтове, брошури и какво ли още не за мобилността и вероятно ще сте горе-долу наясно за какво става дума. Но запознавайки се с хора, които са минали през всичко от първо лице наистина ще ви даде нова перспектива.

Хората, за разлика от брошурите, могат да ви кажат какво е чувството  да заминеш, да си далеч от близките си, да си изкараш страхотно с хора, с които си се запознал едва вчера.

Това, естествено не значи, че вие ще усетите нещата както те са ги усетили, но разговорите ще ви дадат много по-истинско усещане за преживяването.

За щастие, когато поразпитахме познатите си преди да заминем, се оказа, че един приятел има приятел, който преди години беше ходил на „Еразъм“ в Словакия (не Словения), и беше готов да отговори на всичко, което искахме да питаме.

Друг вариант, ако нямате познати, които са ходили (а дори и да имате), е да питате преподавателите си за студенти от вашия факултет, които са били на мястото, на което искате да отидете. Обикновено преподавателят, който поддържа връзка със съответния чуждестранен университет има имейлите на тези студенти.

В моя случай имаше едно момиче, което дори се беше преместило за постоянно в Словения след мобилността, и даже само в един имейл успя да ми каже повечето неща за университета, които исках да зная.

Питайте. Повечето хора са винаги готови да помогнат. По-лудичките даже пишат статии по въпроса.

Опознайте колегите

Помня като вчера първият си ден в Люблянския университет: от юридическият факултет бяха организирали така наречената опознавателна среща – всички „Еразъм“ студенти събрани в една огромна аула заедно с почти всички преподаватели.

Представиха ни държавата, града, университета и факултета. Оказа се, че е пълно с интересни факти – като, че Словения е първата държава от бивша Югославия присъединила се към ЕС, а Любляна е втората най-зелена столица в Европа. И дори съпругата на Доналд Тръмп – Мелания, е завършила Люблянския университет.

После дойде време да се запознаем с другите студенти. Отначало е трудно да отидеш при напълно непознат и да му кажеш „здрасти“. Това е така в която и държава да се намирате. Минаваха ми мисли като: „Какво да кажа“, или „Ами ако забравя някоя дума, или по-лошо, ако изтърся нещо подобно на „Съмтаймс уин, съмтаймс люн”

И все пак най-доброто нещо, което можете да направите е да отидете и да заговорите някого. Замислете се, кога в скоро време ще ви се отвори възможност да говорите с хора от цяла Европа за това колко харесвате Наказателното право, колко години се следва „Право“ в Германия или пък да питате ядат ли италианците хляб с яденето. Ядат между другото. Все пак това е стая пълна с хора, които учат нещото, което и вие учите, но в различни държави – извлечете максимума.

Първите хора, с които се заговорихме в онзи ден, бяха две момичета от Италия, Сицилия най-точно. Толкова си паснахме, че докато бяхме там ходихме на партита и на екскурзии заедно, преди да затворят всичко заради пандемията, естествено. А сега, година и половина по-късно, все още се чуваме през няколко месеца, и те са едни от най-близките ми приятели.

Ако не знаете как да започнете, винаги въпроси от рода на „От къде си и защо избра да дойдеш в този университет“, вършат прекрасна работа. 

Да, може да се случи да забравите някоя дума или да кажете нещо граматически грешно и си е конфузно. Но говорейки с другите разбирате, че и те са притеснени колкото сте и вие, и че на никого не му пука много дали сте ползвали най-подходящата от стоте различни думи за гълъб, или не. А и когато намерите готини хора, с които обичате да прекарвате времето си, другото няма значение. 

Запазете спокойствие – така или иначе нещо ще се прецака

Както се досещате COVID-19 обърка доста плановете. Само първите две седмици от престоя ни бяха с присъствено обучение. Тъй като обаче студентският стол във факултета остана отворен и няколко дни след минаването ни онлайн, на практика ходихме до унито повече пъти за да обядваме, отколкото, за да учим. Мусаката си беше супер.

Когато мина малко време след затварянето на университета, разбрахме, че семестърът ще завърше онлайн. Тогава ни позволиха, ако искаме, да се приберем в България и да довършим семестъра от вкъщи.

Тъй като не знаехме какво ще е положението през юни, когато трябваше да завърши семестъра, и дали ще може да се пътува тогава, решихме да тръгнем от Словения за България възможно най-скоро, т.е. още през април. Все пак бяхме наели квартира само до средата на юни.

Ако всичко беше нормално и нямаше пандемия, трябваше да се приберем по начина, по който бяхме отишли – с кола, заедно с родителите ни. Но по онова време всички държави бяха напълно затворени, буквално. Беше почти невъзможно да влезеш в друга държава или да излезеш от тази, в която си .

Родителите ни нямаше как да дойдат. Единственият начин да се приберем беше чрез посолството на България в Словения.

За щастие когато им се обадихме, от там ни казаха, че се готви организиран транспорт с автобус, който да откара всички желаещи българи пребиваващи в Словения обратно в България, и че е готов да тръгне в момента, в който се съберат достатъчно хора.

Никога не бях гласил куфара си така бързо. За два часа всичко беше по местата си. Два дни по-късно вече пътувахме към България в огромен 50-местен автобус, зает наполовина. Стигнахме до София след още ден и половина път и спирайки на всяка от четирите граници по пътя, за да ни проверят за симптоми на коронавирус. В София ни чакаха родителите ни. Никога не съм бил толкова щастлив да ги видя, колкото бях тогава.

А ученето? 

Ако сега отворите  YouTube  и напишете нещо като  “erasmus experience”, повечето резултати, които ще ви излязат ще са клипчета с хора, които купонясват, пътуват, играят beer pong и разни такива работи. Оказва се обаче, че отивайки на „Еразъм“, животът не е само партита и пиене на бира.

В доста отношения обучението в Люблянския университет беше дори по-тежко от това в Русенския.  Като започнем от това, че за нас беше първият случай, в който се сблъсквахме с юридическата теория изцяло на английски и минем през факта, че начините на преподаване и оценяване там в голямата си част значително се различаваха от тези, с които бяхме свикнали в домашния ни университет.

Покрай цялата драма с вируса и прибирането, обаче, обучението остана на заден план. Дори преди да тръгнем от Словения не му отдавахме много време. Беше ни мъчно за вкъщи и уморено от многото неща, които трябваше да вършим съвсем сами за първи път – като пазаруване, чистене и други ежедневни задачки  без които не може.

Когато пък започна пандемията, както доста хора, бяхме притеснени дали и кога ще можем да се приберем вкъщи и да видим близките си. 

И двамата с брат ми изпаднахме в депресия – „какъв беше смисъла да учим, като дори не знаем кога ще се приберем“ – си казвахме. Пропускахме крайни срокове за домашни и курсови работи, не влизахме на всички лекции, но не ни и пукаше. Искахме само да се приберем.

Когато най-после се прибрахме осъзнахме, че трябва да се стегнем и успяхме да вземем повечето си изпити, макар и на вторите дати, тъй като първите съвпадаха или бяха прекалено близо до дните на прибирането ни в България.

Може би най-големият минус на програма „Еразъм +“ е, че макар и да си взел изпитите си в чужбина, тъй като те не съвпадат с нещата, които се учат в България, или поне не напълно, трябва да вземеш и изпитите по дисциплините, които са се предавали в домашния ти университет, докато си бил в чужбина. С други думи в един семестър имаш изпити като за два, плюс че на предметите в домашния ти унииверситет не си стъпвал нито на упражнения нито на лекции.

След приключването на семестъра в Люблянския университет, т.е минаването на последния изпит, вече бяха минали първите две изпитни сесии в Русенския университет. Беше останала само ликвидационната.

Заради лошата ни организация покрай заминаването и многото безпрецедентни събития, обаче ние не бяхме бутвали учебниците. Имахме само месец до сесията и три изпита за вземане.

Мотивацията и силите ни, обаче, вече бяха започнали да привършват и неусетно и двамата изпаднахме отново в депресия. Резултатът беше само по един взет изпит от три възможни.

Правилата на университета, обаче позволяват с до три невзети изпита, студент да може да продължи в следващия семестър.

Така година по-късно, заедно с помощта на колегите ни, мога да кажа, че вече изпитите са взети и всичко свързано с „Еразъм“ е в историята.

Колкото и добре да сте подготвени за всичко, което може да ви се случи заминавайки, най-вероятно все нещо ще се прецака. Важното обаче е да запазите спокойствие и да имате търпение – нещата винаги си идват по местата, колкото и зле да изглеждат.

Финални мисли

Чувствата ми за цялото преживяване са доста смесени. Но все пак бих казал, че по-скоро беше нещо хубаво – видях много нови неща, запознах се със страхотни хора, а нещата които не се получиха както трябва, ми помогнаха да разбера доста за себе си и ме направиха една идея по-зрял и отговорен човек.

Така че ако се чудите дали да отидете да живеете и учите в чужбина някой ден, дори и за няколко месеца – направете го. Ще видите света от напълно нова перспектива. Но го направете само ако наистина го искате и се чувствате готови за това.

1. Еразъм (програма) – Уикипедия
2. Какво представлява „Еразъм+“? | Erasmus+ – EUROPA